Блогът на sylviastefanova :: Битката за Украйна е всъщност битка за ЕС

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.04.2014 16:25 - Битката за Украйна е всъщност битка за ЕС – част Първа

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 1926 Коментари: 0 Гласове:

Конфронтацията между ЕС и Русия ще продължи да подронва икономиката на Евросъюза и ще удължи ролята на САЩ като световен лидер за десетилетия напред. Ако се превърне в трайна политика, тя ще ограничи Стария континент в сегашните му граници заедно с взривоопасния Балкански регион, който е зона на исторически противопоставяния, по-нисък стандарт, институционална корупция и технологична изостаналост. Европейският югозапад също прилича на тлеещо буре с барут, заради натрупаните държавни дългове, нивата на безработица, повишаващите се данъци и засилващите се сепаратистки настроения.
Гласуването за независимостта на Каталуния е насрочено за 9 ноември 2014. Шотландия ще проведе референдум за отделяне от Великобритания на 18 септември 2014 г.
Белгия е изправена пред хроничното предизвикателство, породено от съперничеството между валонци и фламандци. Сепаратистки настроения зреят в Северната част на Италия, в Корсика (Франция), в страната на баските (Испания) и в Северна Ирландия. Дори обединена Германия, която е призната за мотор на европейската интеграция, не е имунизирана срещу периодично съживяващата се идея за “независимост” на Бавария.
В средата на март т.г. във Венеция и областта Венето протече петдневен символичен референдум, чиито инициатори предложиха 5-милионното население на италианската област да се обособи в независима република. Според Федерико Канер, лидер на дясната сепаратистка партия “Лига Норд”, това е само началото, защото много преди Италия да стане нация, Венеция е била демократична република с хилядолетна история, свой език, идентичност и култура. Според "The Telegraph” на въпроса “искате ли Венето да стане независима и суверенна федеративна република”, 89 на сто от участвалите в интернет допитването 2 360 235 души, което е равно на 73,2 % от избирателите в региона, са отговорили положително. Сред причините за сепаратистките настроения се сочат високите данъци (Венеция отделя годишно 77 млрд. евро за централния бюджет) и нежеланието на венецианци да субсидират контролираната от мафията Южна Италия.
Както подсказва в един от коментарите в блога си “Разговори…” известния писател и аналитик Жак Атали, грижа на мнозинството в една държава е да направи така, че малцинствата в нея да се чувстват защитени срещу различни форми на натиск и злоупотреби.
Съществува теория, споделяна предимно от руски анализатори, че сепаратизмът в ЕС се “толерира” от Брюксел, защото разкъсването на държавите на по-малки частици ще улесни европейските бюрократи в контрола над обединена Европа. Това едва ли отговаря на истината. Създаването на нови държави, дори в рамките на общ съюз, не може да бъде механичен процес, завършващ с простото териториално разделяне. “Излюпването” на новата държавност носи в себе поделяне на енергетиката и инфраструктурата, подписването, развалянето или продължаването на действали дотогава спогодби в страната-майка, промени в нейната конституцията, изработване на нови конституции, създаване на нова бюджетна рамка, местно и централизирано данъчно законодателство и т.н. Освен това новата държава трябва да бъде призната и припозната като част от европейската политическа, законодателна, визова и валутна общност, а това няма как да стане без преговорен процес или поне без съгласуване на нейните базови промишлени, селскостопански, търговски и законодателни параметри с правилата на Евросъюза и с рамките на неговите фондове до 2020 г. А те са вече приети и разпределени.
От изброеното дотук е ясно, че ако гражданите в посочените региони и мнозинствата в съответните европейски държава все пак изберат пътя на разделението, то ще донесе на тях и на ЕС допълнителен хаос и специфични нови проблеми, от които никой няма да има полза. Очевидно е необходим нов подход – национален и европейски, - който да изчисти натрупалите се напрежения главно от икономически характер, преди те да избухнат като неконтролирана вълна. Той трудно ще бъде намерен, ако ЕС продължи да цикли в стереотипа на старите си граници, възможности, политики и разбирания за партньорства или за приятели и “неприятели”. Нужно е ново пространство, но то не бива да се възприема единствено като достъп до суровинни източници. Нужни са смелост, самочувствие, нови хоризонти и политики, обърнати към бъдещето, вместо към миналото.
Днес (30 март, 2014 г.) вицепремиерът на Испания Сорая де Сантамария пристигна в Барселона, за да предупреди правителството на Каталуния, че “няма да позволи нито един испанец до стане чужденец в собствената си държава ", съобщава в. “Ел Мундо”. Сантамария призова към обединение, чувство на близост, привързаност и гордост отвъд “юридическото”, което свързва Каталуния с останалата част на Испания, като подчерта, че “националният суверенитет не приема метонимия и че не може една част да решава от името на всички”.
Според наблюдатели, властите в Испания се опитват да овладеят центробежните тенденции и да запазят целостта на страната, но задачата им се усложнява от неблагоприятната икономическа и финансова обстановка. На 23 март т.г. Мадрид бе блокиран от “Марша на недоволството” срещу бедността и глада, в който участваха над 60 хил. испанци. Демонстрантите, чийто поход започна преди около месец от различни части на страната, поискаха оставката на правителството и настояха за повече социална справедливост. Още през май 2012 г. обаче, Сантамария, която е юрист и освен за вицепремиер в консервативното правителство на Мариано Рахой, бе назначена и за ръководител на тайните служби, коментира пред Ройтерс, че ” ако ЕС не укрепи еврозоната с някакъв механизъм, няма да става въпрос само за това кой изоставя еврото, а за самия съюз.” Интервюто бе дадено в момент, когато печалбата по 10-годишните държавни облигации на Испания достигна 6.5%, а лихвите по испанския дълг се увеличиха до 30 милиарда евро, независимо от предвидените бюджетни икономии за над 45 милиарда. “Държавите няма как да обяснят на гражданите си, че парите, които ще се спестяват на хазната чрез икономии, ще отидат за плащането на увеличени лихви по дълга", подчерта тогава Сантамария.
Независимо от повишилото се в еврозоната производство и днес ситуацията остава тревожна.
Според експерти от Банката за международно разплащане (BIS) покачващата се доходност на облигациите по целия свят може да доведе до загуби за милиарди долари и нова финансова криза. Възможните загуби от растящите лихви по дълга само за американското министерство на финансите, ще достигнат около 1 трлн. долара, в случай на покачване на доходността с 300 базисни пункта. Загубите за Франция, Италия, Япония и Великобритания ще възлязат на между 15% и 35% от брутния вътрешен продукт на съответната страна, алармира “The Telegraph”.
Предупреждението на BIS идва след като Федералният резерв (Фед) на САЩ предизвика драматичен скок в доходността на облигациите с 10-годишен падеж, която се повиши с 80 базисни пункта и достигна 2.51%. Това се случи след като Фед повдигна въпроса за края на печатането на пари. В същото време с днешна дата (1 април) Джанет Йелън, председател на Управлението за Федерален резерв на САЩ (УФР) заяви, че заради по-високите от планираните инфлация и безработица, Фед ще продължи да подкрепя икономиката. Преди по-малко от две седмици обаче Централната банка на Щатите обяви, че спира да обвързва равнището на лихвите с нивата на трудовата заетост.
Скокът на лихвите в САЩ заплашва възстановяването на Европа и на американския пазар на имоти, а страничният ефект ще удари развиващите се пазари. Подобна позиция застъпва и проф. Маркус Нунес от университета в Сао Пауло. Той твърди, че рестрпик8тивната линия на икономистите от австрийската школа, които защитават концепцията за "творческо разрушаване", може да доведе до повторение на 1937 г., когато преждевременното затягане на фискалните и парични мерки спря възстановяването от депресията.
Според BIS обаче, паричните стимули създават "натрупване на финансови дисбаланси", и "неправилно разпределение на капитала". Централните банки не могат да поправят балансите на домакинствата и на финансовите институции, е един от изводите в доклада на Банката за международни разплащания. Извънредните политики са дали време на правителствата, за да балансират своите бюджети и да се справят с по-дълбоката криза, предизвикана от спадането на производителността, но възможността е била пропиляна. Доказателство за това е кривата на производителността в развитите страни. Тя показва, че след 2000 г. ръстът на производителността се е забавил от 1.8%. до 1.3% (в периода 2001-2007 г.) и до 0.7% между 2010-2012 г. като във Великобритания и Италия той е отрицателен.
Необходимо е рязко затягане на фискалната дисциплина, за да се предотврати нова дългова криза, смятат редица анализатори. Само че гражданите на различни европейски страни все по-остро декларират, че нямат повече сили за подобни саможертви.
"Публичният дълг в повечето развити икономики е достигнал безпрецедентни нива за мирно време. Дори по-лошо, официалната статистика подценява реалните размери на фискалните проблеми. Убеждението, че правителствата не са изправени пред ограниченията на платежоспособността е опасна илюзия. Инвеститорите в дълг могат и наказват правителствата силно и бързо", предупреждава същият доклад.
Няма нужда от доклад, за да си спомним, че САЩ само временно избягнаха дефолта, че вчера 31 март “Удари часът на Обамакеър”, както напомниха и швейцарските медии. Че в края на февруари италианското правителство с извънреден декрет спаси Рим от фалит като му наля 500 милиона евро.
Европейският съюз не е преодолял кризата, а бъдещето на еврозоната продължава да е поставено на карта.
Фактите показват, че независимо от разрастването си и присъединяването на нови държави, през последните 25 години Евросъюзът бе непрекъснато подлаган на изпитания. Обективният анализ изисква да признаем, че ударите дойдоха не от Източна Европа или от Русия, която продължи да продава суровините си на едни сравнително приемливи цени.

Нагоре